Релефът на територията е предимно равнинен. Надморската височина на Беленската низина е 20,80м. Най-високата точка е при с.Деков - 35м., а най-ниската в гр.Белене – 20м

Климатът на територията е умерено-континентален. Преобладават ветровете с направление югозапад - 28%, североизток – 23% и запад – 21%. количеството на дните без вятър съставлява 45%.
Средната абсолютна влажност на въздуха е 18,1hPa. Средната годишна, относителна влажност на въздуха е 73%.
В течение на година количеството дни с мъгли съставлява средно 39 дни и максимално 65 дни.

Средният годишен валеж е 569мм., с максимум през февруари 35-47мм. Зимните валежи са от сняг. Устойчива зимна покривка се образува всяка зима, средно през периода – 20 декември – 15 март.

В Свищовски-Беленската низина преобладават карбонатните черноземи. Като почвен тип т есе характеризират с мощен хумусен хоризонт 50-60см., като обща мощност и 100-150см. – преходен хоризонт.
По дунавските острови и заливната тераса на низината се срещат алувиални, алувиално-ливадни и блатни почви.
Полезните изкопаеми на общината са твърде оскъдни. Представени са единствено от находището на креда край с. Бяла вода.

Водните ресурси на общината са ограничени /гъстотата на речната мрежа е под 0,2км./кв.км./. Преобладават воднонапорните подпочвени води. Основно влияние върху водните ресурси на общината оказва р. Дунав. Общата твърдост на водата е висока – 3 до 11мг./equ.
В землището на гр.Белене съществува неразработен топъл минерален извор с температура на водата 47°С.

Растителността е представена главно от дървесни видове (върба, топола, трепетлика, полски ясен, полски и бял бряст, липа), блатна растителност (редки и изчезващи видове – джулюн, четирилистно разковниче, плаваща лейка, воднянка, насекомоядна мехурка и др.), храстови видове (къпина, глог, кучешки дрян, аморфа и др.), тревни формации и пасища (камъш, мента, коприва, критска паламида, крайводен лапад и др.).

На територията на общината и в границите на ПП “Персина” се срещат около 1100 животински вида. Най-разпространените риби са: дунавски шипок, дунавска мряна, косат, морунаш, малка и голяма вретенка и др. Срещат се 11 вида земноводни – водна и зелена жаба, балканска чесновица, жаба дървесница. От влечугите най-широко разпространени са: обикновената водна змия, кримският гущер, змията пясъчница. Срещат се и три вида костенурки: мавританска, сухоземна и обикновена блатна. Семейството на бозайниците е представено от 38 вида – гризачи, сърна, черен пор, лисица, дива котка, многочислена популация на дива свиня. Тук се среща и речната видра – защитен вид, включен в Приложение 2 на Берлинската конвенция.

Основна природна забележителност за района е Природен парк “Персина”, обявен през м. декември 2000г. с обща площ от 21 762,2ха. В парка попадат островните групи на Никопол /4 острова/ и известния Беленски дунавски архипелаг , състоящ се от 19 острова, 5 от които румънски. Тук се намира най-големия български и четвъртия по големина дунавски остров – “Персин” (“Белене”).

Уникалността и екологичното значение на парка се състоят в това, че тук се намират три биосферни резервата:

• поддържан резерват ”Персински блата” – влажна зона с международно значение, обитаван от многочислени колонии от блатни птици-рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски. Песченя е гнездовище на немия лебед, уникално есенно сборище на черния щъркел
• резерватите “Милка” и “Китка” обхващащи едноименните острови от архипелага са запазени заливни гори от бяла върба и топола. На островите “Милка” и “Китка” гнездят по двойки морски орли – много рядко срещан вид, включен в “Червената книга на България” и в книгата “Застрашени птици в Европа”.;
• защитена местност “Кайкуша” – остатък от влажна зона в Свищовско-Беленската низина;

Най-голямото богатство на парка са птиците. Всичките, над 154 вида имат консервационен статус. Сред тях са малкият корморан, лопатарката, сивата гъска, червеноглавата потапница, шумни колонни от голям корморан, малка и голяма чапла, гривеста чапла, лопатари, световно защитените видове – белоока потапница и ливаден дърдравец. Тук се пресичат пътищата на прелетните птици “via pontika” и “via aristoteles”, което превръща архипелага в едно от най-интересните места за изследване на водолюбивите птици.